Близо 200 експерти по социални дейности и здравеопазване от българските общини се събраха в Хисаря за IX Национална среща, организирана от „НСОРБ-Актив“ в периода 15–17 юли. Домакин на тазгодишното издание е община Хисаря, а форумът за поредна година събира представители на местната и централната власт, общински експерти и партньорски организации, за да обсъдят актуалните предизвикателства пред социалните и здравните политики на местно ниво.
През първия ден участниците обмениха добри общински практики и опит с представители на неправителствения сектор по теми, свързани с развитието на социалните услуги, жилищните политики за уязвими групи, прилагането на механизма „Лична помощ“ и привличането на млади специалисти в системата. Дискусиите поставиха основата на разговорите през втория ден, посветени на стратегическите приоритети, нормативните промени и бъдещото развитие на социалните и здравните услуги в общините.
Вторият ден на Националната среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините започна с пленарна сесия на тема „Как да реформираме реформата“, модерирана от Даниела Ушатова – ръководител екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ и секретар на Постоянната комисия по демографски и социални политики към Сдружението. В началото на заседанието тя представи поздравителен адрес от министъра на здравеопазването Катя Ивкова, адресиран до ръководството на НСОРБ и участниците във форума.
В поздравителния си адрес министърът определя срещата като „значима платформа за обмен на знания, добри практики и професионален опит“, където се обсъждат решения, съобразени с реалните потребности на хората. Тя подчертава, че общините са незаменим партньор в реализирането на държавната политика в областта на здравеопазването, а „ефективното партньорство между държавните институции, местната власт и всички заинтересовани страни е основа на споделената отговорност и важна предпоставка за устойчиви резултати в здравната и социалната сфера“. В заключение министър Ивкова изразява признателност към НСОРБ за последователната работа в подкрепа на местното самоуправление и пожелава успешна и ползотворна работа на участниците във форума.
Официалната пленарна сесия беше открита от кмета на община Хисаря Ива Вълчева, която приветства участниците и подчерта ключовата роля на общинските експерти за развитието на социалните и здравните политики на местно ниво. Тя отбеляза, че именно в тези два сектора общините са изправени пред едни от най-сериозните предизвикателства, а успешното им преодоляване е немислимо без професионализма и отдадеността на хората, които ежедневно работят в системата.
Кметът на Хисаря акцентира върху темата на тазгодишната пленарна сесия – „Как да реформираме реформата“, като изрази увереност, че обсъжданията ще доведат до конкретни решения, които общините ще могат да прилагат в своята практика. По думите ѝ именно подобни професионални срещи създават възможност за обмен на идеи и добри практики, които подпомагат изграждането на по-ефективни и устойчиви местни политики.
Вълчева приветства участниците като домакин на форума и ги покани да опознаят Хисаря – неговата минерална вода, богатото културно-историческо наследство и зелените паркове. Тя подчерта, че общината цени обратната връзка и градивната критика като важен инструмент за подобряване на публичните услуги и развитието на местната среда. В края на приветствието си отправи послание към експертите да продължат уверено и с професионализъм да работят за развитието на социалните и здравните политики в полза на хората и местните общности.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева благодари на община Хисаря за гостоприемството и на участниците във форума за ежедневната им работа в една от най-отговорните сфери на местното самоуправление. Тя подчерта, че трудът на общинските експерти често остава извън общественото внимание, но именно те ежедневно превръщат нормативната рамка в реална подкрепа за хората. От името на Управителния съвет на НСОРБ Георгиева изрази признателност за професионализма, отдадеността и последователността, с които общинските специалисти изпълняват своята мисия.
В приветствието си тя очерта и основните акценти на пленарната сесия, посветена на реформата в социалните услуги. Според нея нарастващите демографски и социални предизвикателства, недостигът на специалисти и увеличаващият се натиск върху социалната и здравната система изискват много по-добра координация между институциите. Георгиева подчерта, че устойчиви решения могат да бъдат постигнати единствено чрез интегриран подход и активно партньорство между общините, Министерството на труда и социалната политика, здравната система, образователните институции и всички останали ангажирани страни.
След официалното откриване на пленарната сесия изпълнителният директор представи анализа на Сдружението за напредъка на реформата в социалните услуги и очерта основните предложения на НСОРБ за нейното развитие. Тя подчерта, че общините са последователен партньор на държавата в реализирането на реформата и подкрепят нейните основни цели – повишаване на качеството, достъпността и деинституционализацията на социалните услуги. В същото време шест години след влизането в сила на Закона за социалните услуги ключови предпоставки за практическото прилагане на реформата все още липсват. Сред тях са неразработените нови финансови стандарти, липсата на нормативно уреден механизъм за трансформиране на услугите съобразно Националната карта на социалните услуги и отсъствието на необходимите финансови и организационни условия за нейното пълно въвеждане.
Изпълнителният директор на НСОРБ представи и стратегическите приоритети на Сдружението за периода 2027–2030 г., сред които законова синхронизация между Закона за социалните услуги, Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ, въвеждане на нови финансови стандарти след реалното им остойностяване, развитие на интегрирани здравно-социални услуги в и близо до дома, единна оценка на потребностите, основана на функционалността и реалните нужди на човека, както и инвестиции в човешкия капацитет и дигитализацията на системата. Основното послание на НСОРБ е, че реформата трябва да бъде приведена в изпълним вид, без да се поставят в риск нито потребителите на услугите, нито общините, които ги предоставят.
Анализът на Сдружението показва, че през периода 2019–2025 г. разходите за социални политики в общинските бюджети нарастват значително по-бързо от общия ръст на местните бюджети. Всяко четвърто евро от средствата за делегираните от държавата дейности вече е насочено към социалната сфера, като почти половината от този ресурс се концентрира в механизмите „Лична помощ“ и „Асистентска подкрепа“. В същото време капацитетът на традиционните социални услуги практически не се увеличава, което поставя въпроса за по-балансираното разпределение на публичните средства и необходимостта от устойчиво финансиране на всички социални услуги.
Особено внимание Георгиева обърна на резултатите от анкетното проучване, проведено сред членовете на Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ. Данните показват, че сред най-сериозните затруднения, които общините срещат при прилагането на реформата, са липсата на актуални финансови стандарти, ограниченият обхват на услугата „Асистентска подкрепа“, неясните правила за трансформация на социалните услуги, кадровият недостиг и високата административна тежест при планирането и отчитането на дейностите. В същото време общините ясно очертават и своите законодателни приоритети – разширяване на асистентската подкрепа, облекчаване на административните процедури, прецизиране на разпоредбите на чл. 15 от Закона за социалните услуги и създаване на нов механизъм за определяне на финансовите стандарти.
Пред участниците във форума Георгиева представи и конкретните предложения на НСОРБ за изменения в Закона за социалните услуги. Сред тях са въвеждането на нов институт „Трансформация на социална услуга“, който да позволи преминаването към новите услуги по Националната карта без прекъсване на финансирането, без повторно насочване на потребителите и без риск за предоставянето на услугите. Сдружението предлага още нормативно разграничаване между видовете социални услуги и дейностите, които ги изграждат, както и разширяване на обхвата на услугата „Асистентска подкрепа“, обвързано с индивидуалната оценка на потребностите. Представените предложения получават широка подкрепа сред членовете на Постоянната комисия по демографски и социални политики.
В заключение изпълнителният директор на НСОРБ акцентира върху необходимостта от ускорено развитие на интегрираните здравно-социални услуги чрез съвместни механизми между Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и общините. Сред предложенията на Сдружението са остойностяване на допълващите стандарти, изграждане на национален механизъм за реакция при спешни здравно-социални случаи, както и осигуряване на устойчив преход от проектно към бюджетно финансиране на услугите. Георгиева подчерта, че общините остават твърдо ангажирани с целите на реформата, но нейното успешно реализиране изисква ясно разписани правила, методическа подкрепа и адекватно финансово обезпечаване от страна на държавата.
В пленарната дискусия участие взе и заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска, която подчерта значението на Националната среща като възможност за пряк диалог между централната и местната власт. По думите ѝ именно професионалните форуми, в които участват общинските експерти, дават най-реалната представа за предизвикателствата пред системата и са важен източник на предложения за усъвършенстване на нормативната уредба. Тя увери участниците, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да разчита на активното партньорство с общините при подготовката и прилагането на бъдещите политики в социалната сфера.
Заместник-министърът представи предприетите от министерството действия по последващата оценка на въздействието на Закона за личната помощ. Анализът показва необходимост от промени в действащия модел, поради което вече работи специална експертна група с участието на представители на НСОРБ, която подготвя предложения за изменения в Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Сред обсъжданите мерки са усъвършенстване на индивидуалната оценка на потребностите, въвеждане на функционален подход при определяне на необходимата подкрепа и преодоляване на натрупаните през годините проблеми при прилагането на механизма за личната помощ.
Клисурска потвърди, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя развитието на интегрираните здравно-социални услуги и отчита необходимостта от по-тясно взаимодействие между социалната, здравната, образователната и правосъдната система. Според нея именно интегрираният подход е ключът към устойчиви решения за хората с комплексни потребности, включително децата със зависимости, хората с увреждания и възрастните хора, нуждаещи се от комплексна подкрепа.
По отношение на реформата в социалните услуги заместник-министърът съобщи, че Министерството на труда и социалната политика предвижда 2027 г. да бъде преходен период, през който общините да разполагат с необходимото време за подготовка на трансформацията на социалните услуги, разработването на новите финансови стандарти и внедряването на новия модул за управление на социалните услуги. По думите ѝ този процес следва да бъде реализиран в тясно партньорство с общините, така че реформата да бъде практически приложима и да гарантира по-добра подкрепа за потребителите.
Последвалата дискусия между представителите на общините и Министерството на труда и социалната политика постави във фокус практическите предизвикателства при прилагането на реформата – трансформацията на социалните услуги, механизма „Лична помощ“, кадровото обезпечаване, финансовите стандарти, административната тежест и бъдещото развитие на интегрираните здравно-социални услуги. В отговор на поставените въпроси Надя Клисурска пое ангажимент предложенията на общините да бъдат обсъдени в рамките на съвместните работни групи между МТСП и НСОРБ, така че бъдещите законодателни промени да отразяват в максимална степен натрупания практически опит на местните власти.
В рамките на пленарната сесия НСОРБ връчи юбилейно отличие за активен принос в работата на Сдружението на Росица Димитрова – директор на дирекция „Социални политики, здравеопазване и транспорт“ в Община Велико Търново и съпредседател на Постоянната комисия по демографски и социални политики на НСОРБ. Отличието е част от инициативите по повод 30-годишнината на Сдружението и е признание за нейния дългогодишен професионален принос, активното ѝ участие в работата на НСОРБ и последователните ѝ усилия за развитието на социалните политики в общините.
В благодарносста си за признанието, Росица Димитрова сподели, че през годините работата в рамките на НСОРБ е била свързана с непрекъснато търсене на решения, реформи и общи позиции в интерес на местните общности. По думите ѝ силата на Сдружението е в професионалната общност, която „не се отказва“ пред трудностите, а ги преодолява заедно. Тя подчерта, че именно взаимното доверие, обменът на опит и готовността колегите винаги да си подадат ръка дават самочувствието и увереността да се отстояват работещи решения в полза на хората и българските общини.
Работата на IX Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините продължава с панелни дискусии по актуални теми, посветени на развитието на социалните и здравните услуги, превенцията, междуинституционалното партньорство и европейските възможности за подкрепа на общините.
/ИИ/
Източник за тази статия e Националното сдружение на общините в Република България
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество