След пленарните дискусии участниците в 28-ата Национална среща на финансистите от общините продължиха работата си в четири паралелни тематични форума, посветени на ключовите въпроси пред местните финанси, приходната политика, счетоводната отчетност и управлението на общинските администрации.

В рамките на работните групи общински експерти, заместник-кметове, финансисти, данъчни специалисти, счетоводители, вътрешни одитори и финансови контрольори обсъдиха конкретни проблеми от практиката, обмениха опит и формулираха предложения за нормативни промени, които да подпомогнат работата на местните власти в условията на продължаваща финансова и институционална несигурност.

Изборните лица и заместник-кметовете: финансовата децентрализация и инвестиционните програми остават ключов приоритет

Форумът на изборните лица и заместник-кметовете беше воден от члена на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Монтана Златко Живков, с участието на първия изпълнителен директор на НСОРБ Гинка Чавдарова и старши икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Златко Живков постави акцент върху връзката между управленските програми на общините и финансовите възможности за тяхното изпълнение. Той подчерта, че местните власти навлизат в последната пълна година от настоящия мандат в условия на забавен държавен бюджет, несигурност около капиталовите програми и необходимост от защита на вече договорените инвестиции.

По думите му общините са институцията, която ежедневно носи отговорност пред гражданите и не може да си позволи да спира развитието на местните политики независимо от политическата ситуация в страната. Живков открои значението на общинската инвестиционна програма като първия инструмент, осигурил достъп до ресурс за всички 265 общини, и предупреди, че евентуално забавяне на финансирането би поставило под риск реализацията на редица местни проекти.

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев представи икономическите аргументи в подкрепа на финансовата децентрализация и необходимостта от по-голяма приходна самостоятелност на местните власти. Той отбеляза, че темата получава все по-сериозна подкрепа както от европейските институции, така и от международни организации като Световната банка, които последователно препоръчват разширяване на собствените приходи на общините и намаляване на зависимостта им от централния бюджет.

Според Ганев децентрализацията не трябва да се разглежда като противопоставяне между големи и малки общини. По думите му добре изградените механизми за изравняване могат да гарантират подкрепа за по-малките общини, като същевременно дадат възможност на местните власти да разполагат с по-голям ресурс за развитие. Той обърна внимание и на необходимостта от по-добро стратегическо планиране на местно ниво, така че инвестиционните програми, европейските средства и собствените ресурси на общините да работят в обща рамка за развитие.

Първият изпълнителен директор на НСОРБ Гинка Чавдарова призова местните власти да оценяват постигнатото през мандата не през призмата на кризите, а през реално свършената работа за хората. Тя подчерта, че през последните години общините са работили в изключително сложна среда, белязана от политическа нестабилност, чести смени на правителства, инфлация, енергийни предизвикателства и непрекъснато променяща се нормативна среда. Въпреки това местната власт е продължила да изпълнява своите функции и да реализира инвестиции в полза на гражданите.

  

Гинка Чавдарова отбеляза, че към момента не съществуват реални основания за промяна на административно-териториалната карта на страната и за намаляване на броя на общините. Според нея бъдещето е в развитието на различни форми на междуобщинско сътрудничество, споделени услуги и обединяване на капацитет, а не в механично преструктуриране на местната власт. Тя предупреди и срещу опитите темата за финансовата децентрализация да бъде използвана за противопоставяне между различните групи общини, като подчерта, че именно единството на местната власт е позволило през годините НСОРБ успешно да защитава интересите както на големите, така и на малките общини.

В заключение участниците във форума се обединиха около необходимостта от защита на общинските инвестиционни програми, ускоряване на финансовата децентрализация и гарантиране на по-голяма предвидимост при планирането на местните политики. Беше изразено сериозно безпокойство от забавянето на държавния бюджет и възможните рискове пред изпълнението на общинските програми и проекти през последната пълна година от мандата, както и необходимостта от успешно приключване на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и Инвестиционната програма за общински проекти. Участниците подчертаха и необходимостта от защита на административния капацитет на общините, включително чрез адекватно финансиране на общинските администрации и съхраняване на механизмите за кариерно развитие и професионална реализация на служителите в местната власт.

Финансистите: повече самостоятелност и по-малко административни ограничения

Работната група на финансистите, модерирана от Десислава Петрова, директор на дирекция „Бюджет, финанси и работна заплата“ в община Шумен, се превърна в един от най-практически ориентираните форуми в рамките на Националната среща. В центъра на дискусията бяха подготовката на бюджетите за 2026 и 2027 г., отражението на забавения държавен бюджет върху местните власти, необходимите промени в Закона за публичните финанси и възможностите за по-голяма финансова самостоятелност на общините.

Още в началото на форума Десислава Петрова постави акцент върху практическите проблеми, свързани с прилагането на новите правила за освобождаване от такса битови отпадъци за неползвани имоти. Тя представи опита на община Шумен по отношение на съдебния контрол върху общинските наредби и необходимостта условията и контролните механизми да бъдат формулирани по начин, който съответства на съдебната практика и на изискванията на закона.

  

Като пример тя посочи случай, при който след намеса на прокуратурата общината е била принудена да преработи част от текстовете в своята наредба, свързани с доказването на неползване на имотите. По думите ѝ това е наложило преминаване към служебни проверки вместо към изискване на допълнителни доказателства от гражданите.

Съществена част от дискусията беше посветена на предложенията, разработени в рамките на проекта на НСОРБ за модели за управление на битовите отпадъци. Десислава Стойкова представи идеите на изпълнителите по проекта за промени в няколко закона, които биха могли да подпомогнат по-ефективното прилагане на новите основи за определяне на такса битови отпадъци.

Сред обсъжданите предложения бяха възможността сдруженията на собствениците да бъдат признати като самостоятелни ползватели и задължени лица по отношение на таксата, използването на общи съдове с контролиран достъп за жилищните сгради, както и въвеждането на нови определения в Закона за управление на отпадъците, които да позволят по-прецизно обвързване на количеството отпадък с конкретен ползвател.

Участниците разгледаха и идеи за промени в Закона за устройство на територията, чрез които при новото строителство да се предвиждат специални пространства за разполагане на съдове за отпадъци, както и изменения в Закона за управление на етажната собственост, които да позволят по-активно участие на сдруженията на собствениците в управлението на системите за отпадъци.

Втората голяма тема в работната група беше свързана с бюджетната рамка и отражението на европейските и националните финансови политики върху общинските бюджети. Даниела Ушатова представи актуалната ситуация около подготовката на бюджетите за следващите години и очерта възможните последствия от процедурата по свръхдефицит за публичните финанси.

Според участниците общините трябва да бъдат подготвени както за новите бюджетни ограничения, така и за възможни промени в правилата за планиране и отчитане на разходите. Особено внимание беше отделено на необходимостта от промени в Закона за публичните финанси, свързани с начина на отчитане на преходните остатъци, бюджетното салдо и показателите за финансова устойчивост.

По време на дискусията беше защитена тезата, че преходните остатъци следва да бъдат третирани по различен начин в бюджетната рамка, така че да отразяват по-точно реалното финансово състояние на общините. Експертите обсъдиха и необходимостта от по-голяма гъвкавост при управлението на капиталовите разходи и инвестиционните програми.

Сред най-обсъжданите теми беше и финансовата децентрализация. Участниците изразиха мнение, че общините трябва да получат по-голяма свобода при управлението на собствените си ресурси и по-широки възможности за формиране на приходи, включително чрез бъдещи промени в системата на местните данъци и такси.

В дискусията активно се включиха и представителите на общините. Бяха поставени редица практически въпроси, свързани с работата в условията на неприет държавен бюджет, прилагането на временните разчети, управлението на преходните остатъци и капиталовите разходи, както и затрудненията при подготовката на многогодишни бюджетни прогнози в условията на висока финансова несигурност.

Представители на общините коментираха и проблемите при прилагането на показателите за финансова устойчивост по Закона за публичните финанси, трудностите при намирането на квалифицирани специалисти за нормативно определени длъжности като вътрешни одитори и главни архитекти, както и необходимостта от по-гъвкави правила при определянето на щатните структури.

В хода на разговора бяха обсъдени и възможностите за повишаване на приходите чрез актуализиране на данъчните оценки, преразглеждане на системата на данъчните зони и подобряване на механизмите за финансово планиране на местно ниво.

В заключение участниците във форума се обединиха около необходимостта от цялостен пакет промени в Закона за публичните финанси, насочени към по-реалистично отчитане на финансовото състояние на общините и по-голяма свобода при управлението на местните ресурси. Сред основните предложения са промени в начина на третиране на преходните остатъци, бюджетното салдо и общинските кредити, така че да се избегне формирането на изкуствени дефицити и формално влошени показатели за финансова устойчивост.

Финансистите подкрепиха необходимостта от реална финансова децентрализация чрез създаване на траен механизъм за споделяне на част от националните данъчни приходи с общините, включително чрез преотстъпване на част от данъка върху доходите на физическите лица и разработване на устойчив модел за споделени приходи. Участниците настояха и за задължителни оценки на въздействието върху общинските бюджети при приемането на нови национални политики, както и за въвеждане на компенсационни механизми при увеличаване на разходите на местните власти вследствие на държавни решения.

Сред акцентите в дискусията бяха още необходимостта от по-гъвкави правила за управление на общинските администрации, осигуряване на ресурс за нововъзложени дейности, създаване на по-предвидима многогодишна рамка за публичните инвестиции и гаранции за изпълнението на вече одобрените общински проекти. Общото мнение беше, че бъдещото развитие на местните финанси е пряко свързано с по-голяма финансова самостоятелност, по-устойчива бюджетна рамка и по-добро съобразяване на държавните политики с реалните потребности на общините.

Счетоводителите, вътрешните одитори и финансовите контрольори: единни правила и последователен контрол

В работната група на счетоводителите, вътрешните одитори и финансовите контрольори бяха обсъдени новите моменти в счетоводната практика на общините през 2026 г., актуалните методологически указания по бюджетно счетоводство и ролята на вътрешния одит и финансовия контрол за доброто управление на местните финанси.

В дискусията участва Мария Цветанова – експерт по бюджетно счетоводство, а модератор бе Мариян Маринов, директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в община Велико Търново.

Участниците разгледаха въпроси, свързани с валутирането, взаимовръзките между счетоводните сметки и бюджетните параграфи, отчитането на активите и пасивите и прилагането на методическите указания по счетоводната отчетност. Бяха обсъдени и практическите аспекти на взаимодействието между общините и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и отражението на контролните механизми върху ежедневната работа на счетоводните екипи.

  

Като основен извод от работата на групата беше формулирана необходимостта от уеднаквяване на методологията, използвана от Министерството на финансите и Агенцията за държавна финансова инспекция при изчисляването на показателите по чл. 94 от Закона за публичните финанси. Според участниците различният подход на отделните институции при работа с едни и същи данни води до разминавания в оценките за финансовото състояние на общините и създава затруднения в практиката. Експертите се обединиха около необходимостта от единни правила и последователен подход при прилагането на финансовия контрол и оценката на бюджетните показатели.

Данъчните експерти: конкретни законодателни решения за по-ефективно администриране на местните приходи

Форумът на данъчните експерти беше ръководен от заместник-кмета на община Габрово Мария Йозова. В работата на групата участваха Ирена Андонова, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, Сияна Димитрова, директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, Таня Маджарова, председател на Комисията по правни въпроси и контрол и Комисията по професионална етика към Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, както и главен инспектор Иво Писанов, началник сектор „Единен център за обработка на нарушения“ към ОПП при ГДНП – МВР.

Основна тема на дискусията бяха възможностите за повишаване на събираемостта на местните данъци и такси, подобряването на административните процеси и необходимите нормативни промени, които да улеснят работата на общинските приходни администрации. Значителна част от разговора беше посветена на проблемите при връчването на документи, работата с длъжници, достъпа до актуална информация за задължените лица и възможностите за по-широко използване на електронни форми на комуникация.

  

Представителите на НАП представиха добри практики за работа с нововъзникнали задължения и механизми за ранна комуникация с длъжниците, а представителите на Камарата на частните съдебни изпълнители поставиха акцент върху възможностите за разширяване на електронното връчване и необходимостта от промени в процесуалното законодателство. Участниците обсъдиха и предстоящите промени, свързани с използването на автоматизирани технически средства за контрол на движението и бъдещите ангажименти на общините по отношение на връчването на електронни фишове.

В дискусията активно се включиха представители на общините, които поставиха редица практически въпроси, свързани с връчването на актове за установяване на задължения, работата с наследници на починали длъжници, обработката на откази от наследство, непререгистрираните моторни превозни средства и трудностите при събирането на просрочени вземания. Бяха обсъдени и възможностите за по-добър служебен обмен на информация между общините, НАП, МВР и съдебната система.

В заключение участниците във форума подкрепиха всички предложения, представени от НСОРБ по време на срещата с Министерството на финансите, и формулираха допълнителни законодателни инициативи. Сред тях са разширяване на възможностите за връчване на документи чрез системата за сигурно електронно връчване, включване на електронен адрес на юридическите лица в декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и осигуряване на по-добър достъп на общините до информацията, с която разполагат държавните институции.

Сред конкретните предложения на групата бяха облагането на апортните вноски с данък при придобиване на имущество, промени в режима на непререгистрираните моторни превозни средства и усъвършенстване на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с установяването и събирането на местни вземания. Общото мнение беше, че повишаването на събираемостта изисква не само по-строг контрол, а преди всичко по-добра нормативна уредба, по-ефективен обмен на информация между институциите и ускорена дигитализация на приходните процеси.

  

В заключителната сесия модераторите на четирите работни форума представиха пред участниците основните теми, обсъдени в отделните групи, както и конкретните предложения, формулирани от експертите. Въпреки различния тематичен фокус на форумите, в дискусиите ясно се откроиха няколко общи послания – необходимостта от по-голяма финансова самостоятелност на общините, по-добра координация между държавата и местната власт, намаляване на административната тежест и осигуряване на по-предвидима среда за планиране и изпълнение на местните политики.

Участниците се обединиха около разбирането, че успешното развитие на общините изисква едновременно укрепване на финансовата устойчивост, модернизиране на административните процеси и създаване на по-гъвкава нормативна рамка, която да отчита реалните потребности на местните власти. Беше подчертано и значението на експертния потенциал на общините като основен ресурс за провеждането на устойчиви местни политики и успешното изпълнение на нарастващия обем от функции и отговорности, възлагани на местната власт. Формулираните предложения предстои да бъдат систематизирани от НСОРБ и използвани в последващия диалог с държавните институции и при подготовката на инициативи за усъвършенстване на законодателството в областта на местното самоуправление и местните финанси.

/ИИ/

Източник за тази статия e Националното сдружение на общините в Република България

Наши спонсори са:

Български трактори на добри цени при изключително качество