Образованието е сред най-важните теми за развитието на страната, защото засяга всяко българско семейство и определя бъдещето на регионите. Във всички степени на образователната ни система има множество проблеми. Един от най-големите е разширяващата се “ножица” между добрите училища и тези, които не дават достатъчно добра подготовка. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на третия панел на Националната среща на местната и централната изпълнителна власт, посветен на образователните, социалните и здравните политики.

В началото на изказването си министърът подчерта, че каквото и да се говори за инфраструктура, инвестиции и икономическо развитие, всичко това има смисъл само ако е насочено към бъдещите поколения.

„Каквото и да говорим за инфраструктура, за подобряване на средата и за инвестиции, всичко това има смисъл само ако виждаме бъдещето, което ще използва създаденото и ще продължи усилията ни да изграждаме по-добра среда“, посочи той.

Проф. Вълчев отбеляза, че образованието традиционно е сред основните приоритети на държавата и на всички политически сили, а през последните години в системата са вложени значителни средства както по европейски програми, така и чрез национално финансиране. Въпреки това, по думите му, проблемите в сектора продължават да съществуват и трябва да бъдат ясно назовани.

Министърът заяви, че предизвикателства има във всички етапи на образователната система – от предучилищното образование до висшето образование, като сред най-сериозните проблеми остава задълбочаващото се неравенство между отделните училища и региони.

„Регионалните различия поставят децата в неравнопоставени условия“, подчерта той.

Според него това има пряко отражение и върху икономическото развитие на страната. В условията на демографска криза и недостиг на работна сила качеството на образованието все повече се превръща в решаващ фактор за привличането на инвестиции и развитието на местните икономики.

„Всеки инвеститор първо се интересува какъв е човешкият потенциал и дали ще може да намери необходимите кадри за развитието на своята дейност“, посочи министърът.

Проф. Вълчев заяви, че една от основните цели на Министерството на образованието и науката е да разполага с реална и обективна информация за състоянието на системата. По думите му не е нормално ученици да преминават от клас в клас без необходимата подготовка и без реално усвоени знания.

„Ако не си изговорим проблемите, няма как да намерим решения. Ще опитаме различни мерки. Ако едни не дадат резултат, ще търсим други. Но това ще става в партньорство с общините“, подчерта той.

Министърът отбеляза, че през последните години значителни инвестиции са насочени към подобряване на материалната база, включително чрез изграждането на STEM кабинети и модернизиране на училищната среда. Въпреки това той беше категоричен, че добрата инфраструктура сама по себе си не решава проблемите на образованието.

Като първи голям приоритет проф. Вълчев посочи необходимостта от възстановяване на връзката между семейството и образователната система. Според него през последните години постепенно се е наложило разбирането, че семействата са единствено потребители на образователната услуга, докато реалните резултати могат да бъдат постигнати само чрез активно партньорство между родители и училище.

„Ако семейството не стане съюзник на образователната система, резултатите няма да се променят“, заяви министърът. Той подчерта, че образователната система също носи отговорност за промяната на този диалог, но отбеляза, че местните власти могат да бъдат ключов партньор в изграждането на по-тясна връзка между училището и семейството.

Втората голяма тема в изказването му беше свързана с феномена на т.нар. „отсъстващо семейство“ – деца, чиито родители работят в чужбина или продължително време отсъстват от дома. По думите му в редица региони това се превръща в сериозен социален и образователен проблем и държавата трябва да намери механизми за компенсиране на липсата на семейна подкрепа.

„Трябва да намерим механизми, чрез които да компенсираме този дефицит и да осигурим подкрепа за тези деца“, подчерта проф. Вълчев.

Третият основен акцент беше необходимостта от промяна в самия модел на обучение. Министърът заяви, че българското училище трябва постепенно да се отдалечи от модела на механичното заучаване и да насочи усилията си към придобиването на умения и практически приложими знания.

„Трябва да помогнем на децата да видят смисъла и полезността на знанието“, посочи той.

Специално внимание проф. Вълчев отдели на професионалното образование, което според него е сред сферите, понесли най-сериозни щети през последните десетилетия. Той припомни, че в миналото професионалните гимназии са били тясно обвързани с икономическия профил на отделните региони и са подготвяли кадри според нуждите на местната икономика.

„Тази връзка постепенно беше изгубена“, отбеляза министърът.

По думите му възстановяването на тази връзка изисква не само действия от страна на държавата и общините, но и по-активно участие на бизнеса чрез развитие на дуалното обучение и практическата подготовка на учениците.

„Ако бизнесът непрекъснато обвинява образователната система за недоброто планиране на професионалните направления, но самият той не поеме своя ангажимент към дуалното обучение, нещата няма да се променят“, заяви проф. Вълчев.

В заключение министърът подчерта, че преодоляването на натрупаните проблеми е възможно единствено чрез активно партньорство между държавата, общините, училищата и семействата. Той пое ангажимент лично да посети всички големи региони на страната, да проведе срещи с регионалните управления на образованието, с местните власти и с училищата, за да бъдат идентифицирани както добрите практики, така и конкретните проблеми на място.

Особен акцент в бъдещата работа на министерството ще бъде поставен върху малките училища.

„Те трябва да бъдат подкрепени. Не трябва да допускаме тяхното закриване, защото веднъж затворено, едно училище изключително трудно може да бъде възстановено“, заяви министърът.

В последвалата дискусия представителите на местната власт поставиха редица въпроси, свързани с ролята на общините в управлението на образователната система и необходимостта от по-активно участие на местната власт при вземането на решения за развитието на училищната мрежа. Беше поставен въпросът за възможностите общините да имат по-сериозна роля при оценката на качеството на образованието и при управлението на училищата, както и за създаването на механизми за по-голяма отчетност на директорите и обвързване на управленските резултати с качеството на образователния процес.

Кметовете акцентираха и върху необходимостта от по-тясна връзка между образованието и потребностите на местните общности и икономиката. Бяха поставени въпроси, свързани с професионалното образование, подготовката на кадри за регионалните пазари на труда и възможностите за по-добро планиране на специалностите и профилите в съответствие с нуждите на бизнеса и публичния сектор.

Сред обсъжданите теми беше и задълбочаващият се проблем с дигиталната зависимост при децата и младите хора. Представители на общините призоваха за по-целенасочени национални политики, насочени към ограничаване на негативните ефекти от прекомерната употреба на електронни устройства и социални мрежи, както и за развитие на повече извънкласни дейности, спорт и занимания, които да насърчават активното участие на учениците в реална социална среда.

Особено внимание беше отделено на ролята на семейството в образователния процес. В дискусията беше поставен въпросът за необходимостта от изграждане на по-силна връзка между училището и родителите и за създаване на механизми, които да подпомагат развитието на родителски умения и по-активното участие на семействата в образованието на децата.

В отговор на поставените въпроси министърът на образованието и науката заяви готовност за обсъждане на предложенията на НСОРБ, насочени към по-добро взаимодействие между държавата и общините в сферата на образованието. Той подчерта, че Министерството ще работи както по мерки за ограничаване на дигиталната зависимост, така и за разширяване на извънкласните дейности и възможностите за развитие на учениците извън задължителния учебен процес.

Проф. Вълчев акцентира и върху необходимостта от дългосрочни политики за задържане на младите хора в регионите, като посочи, че общините могат да бъдат активен партньор чрез разработването на местни програми за подкрепа на студенти и млади специалисти. 

/ИИ/

Източник за тази статия e Националното сдружение на общините в Република България

Наши спонсори са:

Български трактори на добри цени при изключително качество