Как българските общини могат да планират по-устойчиво развитието на своите територии? Какви са предизвикателствата пред интегрираното планиране и каква е ролята на експертния капацитет, данните и партньорството? Тези въпроси бяха във фокуса на пленарния дебат „Бъдещето на устойчивото градско развитие: интегрирано планиране, енергия, кръгова икономика“, проведен в рамките на събитието за българските общини „Общински стратегии от следващо поколение: участие, финансиране, приемственост“ по Европейската градска инициатива (EUI).
В дискусията, проведена в началото на втория ден на форума участваха доц. д-р Косьо Стойчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Петър Ганев от Института за пазарна икономика и Калоян Карамитов – директор на „Софияплан“, а модератор беше Яна Дочева от НСОРБ.
Участниците се обединиха около виждането, че устойчивото градско развитие не може да се постигне чрез отделни секторни политики или единични инфраструктурни проекти. Необходим е интегриран подход, който съчетава устройственото планиране, енергетиката, мобилността, икономическото развитие, социалните политики и управлението на ресурсите.
Дългосрочната визия на една община не трябва да бъде само добре звучащо мото. Тя трябва да бъде превърната в конкретни политики, стандарти и измерими цели, така че всяка инвестиция да допринася за изпълнението на стратегическите приоритети.
Специално внимание беше отделено на значението на данните и аналитичния подход. Според участниците използването на географски информационни системи, пространствени анализи и измерими индикатори позволява да се оценява реалният ефект от публичните инвестиции и да се планират по-ефективни политики.
Друга ключова тема беше изграждането на експертен капацитет в общините. Беше подчертано, че съвременното планиране изисква мултидисциплинарни екипи – урбанисти, архитекти, транспортни инженери, ландшафтни архитекти, икономисти, ИТ специалисти и експерти по ГИС. Също толкова важно е непрекъснатото обучение и обменът на знания вътре в администрацията.
По време на дебата беше обсъдена и необходимостта общините да привличат и задържат млади специалисти чрез сътрудничество с университетите, практически обучения, хакатони и други форми на работа с бъдещи експерти.
Участниците обърнаха внимание и на регионалните различия и демографските процеси. Според тях устойчивото развитие означава създаване на условия за икономическа активност и качествен живот във всички региони, а не единствено концентрация на ресурси в големите градове.
В заключение модераторът Яна Дочева обобщи дискусията с три ключови думи – дългосрочност, смелост и реформи. Общият извод беше, че устойчивото развитие започва с ясна визия, подкрепена от данни, компетентни екипи и активно партньорство между местната власт, академичната общност, бизнеса и гражданите.
Пленарният дебат постави основата на последващите тематични панели и практически лаборатории, които представиха конкретни решения и добри европейски практики за устойчиво градско развитие.
Десислава Стойкова, юрисконсулт в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), представи темата „Управление на отпадъците в преход: такса битови отпадъци, депозитна система и кръгова икономика – гледната точка на българските общини“ в панела „Общински стратегии от следващо поколение: участие, финансиране, приемственост“.
„Промяната, която трябва да направим, е да преминем от система, в която събираме и депонираме отпадъци, към система, в която припознаваме материалите като ресурс.“, каза юристът Десислава Стойкова.
По време на представянето си Стойкова очерта трите ключови реформи, които протичат едновременно в българските общини. Първата е изпълнението на европейските цели за по-високи нива на разделно събиране и рециклиране, с което да се намали депонирането на отпадъците. Втората е въвеждането на новите основи за определяне на такса битови отпадъци, така че тя да бъде максимално близка до принципа „замърсителят плаща“. Третата е преходът към модел, при който отпадъците се разглеждат като ресурс, а не като краен продукт за депониране.
„Българските общини са в центъра на три едновременни реформи – по-високо разделно събиране и рециклиране, нови основи за определяне на такса битови отпадъци и преминаване от управление на отпадъците към управление на ресурсите.“
Стойкова представи и българската рамка за управление на отпадъците, в която държавата определя правилата, общините ги превръщат в ежедневна услуга за гражданите, организациите по оползотворяване изпълняват своите ангажименти, а в близко бъдеще важна роля ще има и националният депозитен оператор за обратно приемане на опаковки.
Специално внимание бе обърнато и на реформата в определянето на такса битови отпадъци, като подчерта, че тя не представлява единствено промяна във финансовия модел, а цялостна трансформация на системата. По думите ѝ успешното ѝ прилагане изисква надеждни данни, техническа подготовка и ясни местни правила.
„2026 година е ключова, защото новите основи за определяне на ТБО не са просто финансова реформа, а промяна на цялата система. Нуждаем се от надеждна информация – от това кой е собственикът на имота до това колко често се обслужват съдовете и какви количества отпадъци се генерират.“, подчерта още Десислава Стойкова.
Стойкова отбеляза, че 15 български общини вече прилагат новите основи за определяне на такса битови отпадъци и техният практически опит ще бъде важен за усъвършенстването на законодателството. Тя представи и работата на НСОРБ в подкрепа на местните власти чрез разработването на примерни модели за различни типове общини, специализиран софтуер за изчисляване на ТБО, обучения и консултантска подкрепа.
/МЯ/ /ЙБ/