Вторият дискусионен панел на Националната среща на експертите по социални дейности и здравеопазване от общините беше посветен на една от най-актуалните теми пред местните власти – междусекторното взаимодействие при превенцията на употребата на наркотични вещества сред деца и младежи. В него участваха представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, Националния център по обществено здраве и анализи, както и експерти от общините.

Форумът, организиран от НСОРБ-Актив, се провежда с домакинството на община Хисаря. Вижте повече за предходната пленарна сесия: ТУК.

Откривайки дискусията, Веселина Ботева – директор на дирекция „Социална политика“ в Община Пловдив и съпредседател на Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ, подчерта, че темата за употребата на наркотични вещества сред деца и младежи вече изисква целенасочена национална политика, а не отделни действия на институциите. По думите ѝ общините ежедневно се сблъскват с последствията от проблема, но всяка система продължава да действа основно в рамките на собствените си правомощия, без достатъчно ефективна координация с останалите институции.

Ботева акцентира, че общините имат ключова роля както в превенцията, така и в изграждането на подкрепяща среда за децата и техните семейства чрез социалните услуги, центровете за обществена подкрепа и местните политики. Според нея обаче липсва цялостно функциониращ модел, който да осигури навременна помощ за децата, експериментиращи или вече употребяващи наркотични вещества, както и последваща подкрепа за тяхното лечение, социално възстановяване и работа със семействата.

Модераторът на панела обърна внимание и на тревожните данни от последните проучвания, според които все повече деца попадат в риск от употреба на психоактивни вещества. По думите ѝ обществото все още не осъзнава в достатъчна степен реалните мащаби на проблема, а усилията трябва да бъдат насочени не само към реакцията след настъпила зависимост, но и към ранното разпознаване на риска, превенцията и подкрепата за родителите.

Според Веселина Ботева устойчиво решение може да бъде постигнато единствено чрез национален модел на взаимодействие, който ясно да разпише ролите на социалната, здравната, образователната и правоохранителната система, да осигури необходимото финансиране и да изгради мрежа от специализирани услуги за деца и младежи със зависимости. Тя призова участниците да използват дискусията не само за анализ на съществуващите проблеми, а за формулиране на конкретни предложения, които да бъдат поставени пред държавните институции.

 

Представителят на Националния център по обществено здраве и анализи Кремена Йончева потвърди, че данните за употребата на наркотични вещества сред децата и младежите остават тревожни, като тенденцията през последните години не показва подобрение. По думите ѝ все по-често се наблюдава употреба на нови психоактивни вещества, включително чрез вейпове, както и навлизането на опасни субстанции като фентанил, което поставя пред институциите нови предизвикателства.

Тя представи дейността на 27-те превантивно-информационни центъра в страната, които реализират програми за превенция и ранна интервенция, но подчерта, че при установена употреба възможностите за последваща подкрепа са силно ограничени. Според нея именно тук се проявява един от най-сериозните дефицити в системата – след извършване на оценка липсват достатъчно специализирани програми и услуги, към които детето да бъде насочено за лечение и дългосрочна подкрепа.

Кремена Йончева обърна внимание, че в България все още няма безплатна национална програма за лечение на деца със зависимости. Подобна мярка е заложена в новата Национална стратегия за борба с наркотиците, но реалното ѝ изпълнение предстои и зависи от осигуряването на необходимото финансиране. Към момента съществуват ограничени възможности за лечение, които са платени или се реализират чрез отделни местни инициативи.

Като добра практика Кремена Йончева посочи разработените от част от превантивно-информационните центрове селективни програми за работа с деца в риск, включително в центрове за настаняване от семеен тип. По думите ѝ този модел следва да бъде надграден чрез национална програма, която да позволи разширяването му в повече общини и да осигури навременна подкрепа за деца с ранни прояви на рисково поведение, преди да се стигне до зависимост.

Славейка Николова, главен експерт в отдел „Контрол на наркотичните вещества“ към дирекция „Лекарствена политика“ на Министерството на здравеопазването и секретар на Националния съвет по наркотичните вещества, представи предприетите от министерството действия за подобряване на системата за подкрепа на деца и младежи, употребяващи наркотични вещества. Тя посочи, че към момента възможностите за лечение на непълнолетни са ограничени до две лечебни заведения – във Варна и София, а недостигът на детски психиатри и специализирани програми остава едно от най-сериозните предизвикателства пред системата.

По думите ѝ Министерството на здравеопазването подготвя междуинституционален механизъм с участието на представители на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за качеството на социалните услуги, неправителствения сектор и други институции. Основната цел е ясно да бъдат регламентирани действията на отделните системи – от идентифицирането на детето в риск до неговото лечение, последваща подкрепа и социална интеграция.

Николова подчерта, че държавата осигурява финансов ресурс за програми за психосоциална рехабилитация и консултиране, но към момента той се използва от ограничен брой общини. Според нея съществуват възможности повече общини да развият подобни дейности чрез лицензирани доставчици, което би позволило разширяване на достъпа до специализирана подкрепа за деца и семейства.

В хода на дискусията тя акцентира и върху необходимостта от по-добра координация между здравната и социалната система. Психосоциалната рехабилитация и социалната подкрепа трябва да се разглеждат като взаимнодопълващи се елементи на една обща система, а не като отделни политики. Николова изрази надежда, че с активното участие на общините и НСОРБ ще бъде постигнато необходимото съгласие между институциите за изграждането на работещ национален модел за подкрепа на деца със зависимости.

 

В дискусията се включи и Диана Петрова, заместник изпълнителен директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Тя обърна внимание на сериозните затруднения, които АКСУ установява при контролната и методическата си работа – деца, употребяващи наркотични вещества, се преместват между различни социални услуги, чиито екипи не са обучени и не разполагат с необходимия капацитет да работят с подобна целева група. В редица случаи децата се връщат в същата рискова среда, без да са получили адекватна специализирана подкрепа, а служителите в социалните услуги остават сами при решаването на комплексни казуси поради липсата на ефективна координация на местно ниво.

Тя постави и въпроса за несъответствията между различните режими за лицензиране, настаняване и финансиране на социалните услуги и програмите за психосоциална рехабилитация. Тя подчерта, че действащата нормативна уредба създава практически противоречия, особено при настаняването на деца в програми само с декларация от родител, докато резидентната грижа по Закона за социалните услуги се предоставя по друг ред.

Заместник изпълнителният директор на АКСУ акцентира, че социалната услуга не следва да се разбира единствено като конкретно място, а като комплекс от дейности за подкрепа. Според нея е необходимо да бъдат създадени специализирани пространства, в които да се съчетават психосоциална рехабилитация, социална работа и здравна подкрепа, при ясно разграничени отговорности и стандарти за качество. Решението трябва да бъде намерено на национално ниво, тъй като съществуващите социални услуги не могат сами да поемат грижата за деца със зависимости.

Татяна Предова, държавен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“ към Министерството на образованието и науката, подчерта, че употребата на наркотични вещества сред деца и младежи не може да бъде разглеждана единствено като образователен или здравен проблем, а изисква цялостен междусекторен подход. По думите ѝ тревожна е тенденцията към все по-ранна възраст на първи контакт с психоактивни вещества и нарастващият риск, свързан с новите синтетични наркотици, които могат да имат тежки последици още при първа употреба.

Предова представи разработения от Министерството на образованието и науката Механизъм за подобряване на средата и сигурността в училищата чрез предотвратяване на разпространението и употребата на наркотични вещества, изготвен съвместно с Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето, НСОРБ и други институции. По думите ѝ документът разписва ролите на участниците при работа с деца в риск и създава основа за по-добра координация между отделните системи.

Тя акцентира, че най-голямото предизвикателство остава липсата на достатъчно специализирани услуги, към които училищата да насочват децата и техните семейства след установяване на риск или употреба на наркотични вещества. Училището не може самостоятелно да се справи с проблема и ефективната подкрепа изисква активно участие на социалната, здравната и правоохранителната система. Според Предова социалните услуги следва да имат ключова роля в последващата работа с децата, включително чрез подкрепа на семействата и дейности за социална реинтеграция.

Представителят на МОН подчерта необходимостта от изграждането на единен национален модел, който да обедини усилията на образователната, здравната, социалната и правоохранителната система. Механизмите и нормативната рамка вече съществуват, но следва да бъдат допълнени с практически работещи услуги, устойчиво финансиране и ясно разпределение на отговорностите, така че институциите да могат да реагират своевременно и координирано в интерес на всяко дете.

 

Представителите на Главна дирекция „Национална полиция“ – главен инспектор Денислав Донков, началник сектор „Контингент и превенция“, и инспектор Данаил Георгиев от сектор „Детска престъпност“, очертаха тенденциите, които полицията наблюдава през последните години. Представените данни показват ръст както на регистрираните престъпления, свързани с наркотични вещества, така и на случаите с малолетни и непълнолетни извършители. Според тях това е сигнал, че проблемът изисква още по-активна превенция и по-добра координация между институциите.

По думите им в повечето случаи преди употребата или разпространението на наркотични вещества вече са били налице други рискови прояви – агресивно поведение, отсъствия от училище, употреба на алкохол, управление на моторно превозно средство без правоспособност или други сигнали, които не са били своевременно адресирани. Действащият механизъм за междуинституционално взаимодействие поставя добра основа, но практиката показва, че прилагането му и последващата координация между отделните системи не са достатъчно ефективни.

От МВР акцентираха и върху превантивната работа на инспекторите от детските педагогически стаи и служителите на полицията в училищата. Ежегодно се реализират образователни кампании, лекции и срещи с ученици, както и съвместни инициативи с превантивно-информационните центрове към общините и неправителствени организации. Наред с това се провеждат регулярни проверки в районите около училищата и местата, посещавани от младежи, с цел ограничаване на разпространението на наркотични вещества.

Представителите на Главна дирекция „Национална полиция“ подчертаха, че нито една институция не може самостоятелно да се справи с проблема. Необходимо е ясно разписване на отговорностите на всяка система и реално функциониращо взаимодействие, което да гарантира, че нито едно дете няма да остане без необходимата подкрепа по пътя между отделните институции.

В последвалата дискусия общинските експерти поставиха редица практически казуси, свързани с работата на институциите при превенцията и подкрепата на деца и младежи, употребяващи наркотични вещества. Участниците подчертаха значението на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, инспекторите от детските педагогически стаи и превантивно-информационните центрове, които ежегодно реализират инициативи, обучения и информационни кампании за деца, младежи и родители. Според тях тези усилия следва да бъдат подкрепени с последователна държавна политика, насочена както към ограничаване на разпространението на наркотични вещества, така и към създаването на повече възможности за превенция и смислено свободно време за младите хора.

В хода на дискусията бяха представени и практически затруднения при финансирането на консултативни и резиденциални програми, както и при възлагането на дейности на лицензирани доставчици. Общинските експерти обърнаха внимание на съществуващите разминавания между режимите за предоставяне на социални услуги и програмите за психосоциална рехабилитация и настояха за по-ясно разграничаване на отговорностите между Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за качеството на социалните услуги.

Участниците акцентираха и върху случаите, при които деца с установена употреба или зависимост се преместват между различни социални услуги, които не разполагат с обучен персонал и подходящи условия за работа с подобна целева група. Подчертано беше, че настаняването им в центрове за настаняване от семеен тип, предназначени за други потребители, не осигурява необходимата подкрепа и създава допълнителни рискове както за самите деца, така и за останалите потребители на услугите.

Сред поставените въпроси бяха и необходимостта от ясно разписан ред за насочване на деца към програми за психосоциална рехабилитация, активното включване на системата за закрила на детето и осигуряването на работа не само с детето, но и с неговото семейство. Според общинските експерти липсващото звено в системата остава създаването на специализирани терапевтични програми за деца, които да съчетават лечение, семейна терапия, социална рехабилитация и последващо проследяване.

Като добър пример беше откроено партньорството между превантивно-информационните центрове, инспекторите от детските педагогически стаи, общинските администрации и местните институции при реализирането на дейности за превенция и информиране на родителите. В същото време участниците отчетоха, че интересът на родителите към подобни инициативи често остава недостатъчен, въпреки че именно семейството има ключова роля за ранното разпознаване на рисковото поведение и своевременното търсене на специализирана помощ.

Участниците се обединиха около необходимостта съществуващите добри практики от различните общини да бъдат анализирани и надградени в единен национален модел. Той следва да включва ясни алгоритми за действие, специализирани места и програми за лечение и рехабилитация, подкрепа за семействата, обучени мултидисциплинарни екипи и устойчиво финансиране. Подчертано беше, че социалните услуги не бива да се възприемат единствено като места за настаняване, а като комплекс от дейности, които могат да бъдат предоставяни мобилно, в семейна среда, в образователни и здравни институции или в специализирани центрове.

В заключение изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че темата за превенцията на употребата на наркотични вещества сред децата и младежите изисква общи усилия и последователна държавна политика, основана на партньорството между институциите и общините.

Тя припомни, че след препоръките на омбудсмана НСОРБ е организирало информационна кампания в подкрепа на местните власти. На интернет страницата на Сдружението са публикувани Механизмът за подобряване на средата и сигурността в училищата чрез предотвратяване на разпространението и употребата на наркотични вещества, разработен от Министерството на образованието и науката съвместно с партньорските институции, както и актуална информация за превантивно-информационните центрове в страната, техните контакти и реализираните от тях програми.

Георгиева посочи, че механизмът и събраните ресурси могат да бъдат използвани от общините в превантивната им работа, но подчерта, че съществуващите инструменти трябва да бъдат прилагани реално и последователно. По думите ѝ ограничаването на разпространението на наркотични вещества, по-добрата информираност на родителите и активното участие на училищата са конкретни стъпки, които могат да дадат резултат още сега.

Изпълнителният директор на НСОРБ подчерта, че Сдружението ще продължи да бъде активен партньор на държавните институции и общините при разработването на работещи решения, така че взаимодействието между системите да се превърне в реална подкрепа за децата и техните семейства.

/ИИ/

Източник за тази статия e Националното сдружение на общините в Република България

Наши спонсори са:

Български трактори на добри цени при изключително качество